Самоубийството

една от най-големите грешки на душите

За мракът и спасението

sample image

От древни времена религиите и духовните учения порицават самоубийството като една от най-големите грешки, които човешката душа може да извърши, намираща се затворена в тялото и материята.
Възгледът за света и тялото като затвор винаги е съществувал от древността, та до наши дни, защото той е верен, макар да е една негативна гледна точка.
Суровата истина за свободата от страданието и злото е, че самоубийството няма как да я осигури. Фактът, че там някъде в духовния свят след смъртта има блажени състояния и райски светове, не означава че ние ще попаднем там чрез самоубийство. Ученията от средновековието за Ада, за вечните мъки са преувеличени, но истината, която мнозина са изпитали е, че живота може да поднесе мъки, които наистина да ни изглеждат вечни.
Спасението от злото и страданието винаги е било едно и винаги ще е само едно: ЛЮБОВТА.

Спасението от злото и страданието винаги е било едно и винаги ще е само едно: ЛЮБОВТА.


Земният живот е зловещ кошмар и сън. Например посветените в религията бон на изток, както и християнските мистици и аскети на запад винаги са знаели това. Човешките души са болни, озверeли и зли, погледнато от определена гледна точка. Намираме се в тоя свят, за да се поправим, за да се изцелим, тук е болница, затвор, поправително училище. Самоубийството е акт, който по никакъв начин няма да ни спаси от болката и мъката. Само стискането на зъби и борбата, битката със злото вътре в нас и извън нас могат да го сторят. Да се отречеш от себе си и да живееш достоен живот, в който не вредиш и не си в тежест на околните, това е пътят. По статистика всеки или почти всеки човек е мислил за самоубийство в даден етап на живота си. Не е срамно да си бил развалина, да си страдал от депресия. Срамно е да останеш в нея, вместо да се бориш и да продължиш да живееш. А тайната, както по-горе беше казана, е любовта. Да простиш на себе си, обещавайки си в бъдеще да не се саморазрушаваш, да не разрушаваш и другите. Да простиш на другите, обещавайки си да не им позволяваш да ти причиняват страдание в бъдещето. Да простиш на Бог, разбирайки че всяка душа сама е създала страданието си и злото в живота си, а Бог страда за нас повече, отколкото ние за себе си. Това е пътят на спасението от болката.

 

Предстои изграждане на сайта.